ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 За разказчета,спомени.......бе проза му се вика,ма не баш:)

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Шери
Фурия
avatar

Пол : Female Брой мнения : 1488
Точки : 3708
Рейтинг : 115
Регистрация : 14.03.2012

ПисанеЗаглавие: За разказчета,спомени.......бе проза му се вика,ма не баш:)   Съб Апр 07, 2012 12:15 pm

И ш започна с една приказка-кратка,ясна,перфектна!
.................................................
[You must be registered and logged in to see this image.]

_________________
Да...ма друг път [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Шери
Фурия
avatar

Пол : Female Брой мнения : 1488
Точки : 3708
Рейтинг : 115
Регистрация : 14.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: За разказчета,спомени.......бе проза му се вика,ма не баш:)   Вто Апр 10, 2012 7:41 am

Мразеше го!
Първото му докосване сутрин-
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и!Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с
нежността на цвете,галеха кожата и-
като че докосваха скъпоценност....
Караше я да се чувства специална точно в
моментите,когато искаше да се скрие,да наметне невидимостта
и да се спусне в Мрака.
Но НЕ!
Успяваше да пробие мъглата обладавайки същността и,
и с танца на верен любовник рисуваше
ефирността присъща на мечтателите.
Отдавна се канеше да се премести.
В това положение бе неизбежно проникването в съня и...
А искаше да я остави на лошото настроение
и омразата.
А тя мразеше това!
Спусна крака и бавно пристъпи
в топлината на плочките
докоснати от него...
Отвори прозореца
и Му се усмихна-
на Слънцето.
[You must be registered and logged in to see this image.]

_________________
Да...ма друг път [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Шери
Фурия
avatar

Пол : Female Брой мнения : 1488
Точки : 3708
Рейтинг : 115
Регистрация : 14.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: За разказчета,спомени.......бе проза му се вика,ма не баш:)   Вто Апр 17, 2012 3:21 pm

ГЕРГЬОВДЕН
.........
Катерина въздъхна тежко.Знаеше,че времето и наближава.Страхуваше се....
Не за себе си-дните и минаваха някак,а нощите...пълни с болка,молитви и тъмнина
вече не я плашеха.Недоумяваше защо Той не и позволява да напусне света с достойнство. Какъв бе големият грях за който плащаше....?
Страхът и-виждаше,че внучката и не е готова,не би приела раздялата...
Но днес трябваше да приключи важна част от живота си.
Погледна дванадесет годишната си правнучка и се усмихна с нежност.
Беше будно дете-все разпитваше,опитваше нови неща.
Катерина помнеше съвсем ясно своите дванадесет години...

1935.В края на януари почина майка и.Баща и продаде малкото овце които притежаваха,а брат и, и по-голямата сестра вече работеха на чужди хоралСкоро,през април и тя щеше да напусне дома.
Трябваше да помогнат на баща си в изхранването на двете по-малки сестри.
Мъката по майка и се смесваше с вълнението и страха от предстоящото.
-Катерина!Къде се отнесе пак момиче?!-викна леля и,занимаваща се с обяда им.-Върви да видиш къде се бави Ленчето!
Катерина се усмихна и хукна навън.Ленчето бе палавата глезеница на всички.Осем годишно дяволче. Шест годишната Фиданка остана кротко седнала до огнището.Срещна сестра си по средата-седнала на прашния път,а стомната до нея.Като видя кака си,малката се усмихна със задоволство-знаеше,че до дома голямата стомна ще носи друг.Катерина се наведе,поглеждайки строго сестра си
и изведнъж..сякаш света изчезна...
Малката видя как кака и пада,и с уплашени викове хукна към дома.
Светът го нямаше.Светлината бе изчезнала в едно с уханията и звуците.
..........
Гледах ги седнали една до друга.Два чифта очи-едните пълни с любопитство,другите-
събрали цялата обич и нежност на света!Болеше!Как само болеше от молитвите
и нощем към Бог!Знаех ги всичките.Мразех Го,ревнувах....и Го молех да не ми я отнема!Баба и правнучка бяха потопени в миналото....
....
Съвършенно спокойна.Тъмнината я прегръщаше,люлееше я сякаш майка-детето си.
Нямаше страх и болка-само неясно очакване...Дали бе на път да види майка си и ангелите,или е била непослушна и прокълнатия ще я прибере?!?Тъмнината бе ласкава и някак уютна.Не знаеше колко време е минало,но знаеше,че нещо се променя.Черното започна да се изпълва с малки светлинки,пълнотата на тишината се нарушаваше от нечий дъх...
И тогава го вида-страховития мъж от картината над врата им,облечен със студена броня и сериозност.Липсваха само коня и копието.Погледна протегната му ръка и се усмихна."Време е да се прибереш у дома,малка моя."
Звуци...-пращящ огън,тих шепот...стъпки...ухания...
Катерина отвори очи.Топлото им кафяво потъна в тъмната тревога на бащиния поглед
-Слава на Бога!Върна се!-пълният с радостно облекчение глас я погали с любовта си
последван от нежната милувка на загрубялата ръка.
-Мислех,че майка ти те иска при себе си...32 дена!Света Богородице,благодаря Ти,че спаси детето ми!
....
-И после,бабо?Какво стана после?И как така Светата майка,нали мъж е бил?!?
Катерина се усмихна.Дали избора и бе правилен?Имаше 6 внука и 10 правнука...
-Знаеш ли на кого си кръстена,чедо?
-На баба Ганче,но и ти знаеш това,бабо.
-Да,разбира се.Но освен това носиш името на един светия-свети Георги Победоносец.Време е да те науча как се меси питка.

06.05.2008г.Беше традиция да се съберем всички около празничната трапеза.
Не пожела да остане в леглото-преместихме я в стола,начело на масата.
Повика Гергана и двете задържаха питката.Заедно.

"Свети Георги,благослови този дом,чедата му,хляба му.Дай им здраве и сили,да се борят,да пребъдат.Амин."

_________________
Да...ма друг път [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Шери
Фурия
avatar

Пол : Female Брой мнения : 1488
Точки : 3708
Рейтинг : 115
Регистрация : 14.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: За разказчета,спомени.......бе проза му се вика,ма не баш:)   Чет Май 03, 2012 7:33 am

Беше не просто красиво....уникално,непвторимо,поразяващо!
В момента в който спря погледа ми бях обзета от желание,
почти маниакално,да докосвам.Да уловя нежността с върха
на пръстите,хладината-с дланите си...
Очите ми бяха ненаситни!Откриваха с учудване живота и топлината скрити в него,
в облеклото избрано от природата.Идеше ми да скърцам със зъби от яд,че съм различна,
толкова далеч от съвършенството пред мен.
Знаех,че прибирайки се у дома щях да се заровя в Гугъл за информация-
какво,от къде,защо,как..
Сега ми бе достатъчно да съзерцавам невероятното зелено
на мъха по кората му,величието на клоните,танца на слънцето между листата...
Имах усещането,че мога да се преродя ако заровя лице в тази симфония.
Трябваха ми само няколко крачки,за да се увия около него....
Не знам в кой момент усетих,че също съм обект на изучаване-малкия зеленилник се катереше по крака ми!
Да,това спря порива ми,а желанието да избягам в обратна на гущеровата посока
ме подбутна две крачки встрани.
Вдигнах поглед,нетърпелива да продължа любуването си и тогава.....
Ужас.Болка.Задушаване.Ярост.Неразбиране.
Не можеше да е същото дърво!Просто не бе честно.Взирането в празнотата пред мен бе болезнена.
Сякаш някой бе издълбал ствола и запалил огън в сърцето му,заличавайки ....всичко.
Грозно.Кухо като желанието да разбера защо?
Безсмислено като порива да се върна обратно и погледна красотата-сякаш щеше да
заличи новите щтрихи...
Тъжно като търсенето на оправдание за ......дори не знаех точната причина.
И въпросът-кое бе истинско?
Красивата външност или кухата празнота.....
В Гугъл няма отговор.

_________________
Да...ма друг път [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Шери
Фурия
avatar

Пол : Female Брой мнения : 1488
Точки : 3708
Рейтинг : 115
Регистрация : 14.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: За разказчета,спомени.......бе проза му се вика,ма не баш:)   Вто Май 15, 2012 4:56 pm

в съавторство със cefulesteven
==============
Влюбването.Причина да я търся постоянно.Трябваше да се сетя по-рано по дяволите!В момента в който осъзнах,че имам нужда от компанията и,или онзи път когато ме хвана за ръка,за да пресечеме заедно,а аз мислех за нежността на пръстите и...Всеки ден потъвах все по-дълбоко в сините и очи,а тя в сърцето ми.Познавахме се от година и нещо-споделяхме семейни проблеми,радости,детски усмивки...кога се появи мисълта за любов?!?А за секс?!?Вероятно в деня когато малкия и син седна на зъболекарския стол-беше толкова щастлива,че ме разцелува на улицата,пред погледите на познати и непознати.Имаше дни в които мислех,че нарочно ме предизвиква и други в които проклинах проклетата си сексуалност,жаждата си за новото,различното.
А когато се съгласи да дойде с мен на пазар,знаех,че ще се случи..
И тя знаеше!В това не се усъмних тогава,не се съмнявам и сега!
Не дойде, престори се на болна. Аз едва не се разболях. Мрачно ми беше, чувство за вина, обреченост ме изпълваше, тресеше ме. Вечерта отново й се обадих, каза, че ще й е радостно да ме види. Помоли ме само да не й нося плодове. Не е била чак толкова болна. Гласът й ваеше кокетливи музикални фигури, не знам владееше ли го изобщо. Съзнаваше ли какво върши. Мъжът й нямало да е в къщи, децата се побъркали за премиерата на „Индиана Джоунс – 4”, завел ги на кино. Подчерта, че ще бъдем сами.
Давих се в топли мисли, докато пресичах улиците. На няколко пъти едва не ме блъснаха коли. Желаех я. Дълго звънях на вратата, много дълго.
На другият ден ми се извиняваше. Взела била телефона, но батерията й паднала. Семейството й постоянно звъняло. Питали я как е, а тя нали по-добре се чувствала, за да им докаже и за да спрат да звънят, отишла при тях.
Не се сърдя, нали?
Не. Затворих телефона и се смеех, горчиво се смеех. Краката ми омекнаха, проснах се на креслото. Не исках да я виждам повече, ни да я чувам. Пожелах любовница, загубих приятелка. Поигра си с мен, харесваше й, че е желана. Примамваше я мисълта, предизвикваше ме, докато разбере, докато се увери и бъде напълно, сто процентово сигурна, че не си въобразява, че е изкусителна. Не вдигах телефона повече, видех ли изписан номера й. И от уличен апарат когато ми се позвънеше не вдигах. Смених си абонаментният план, само да си сменя номера. Не можех и на себе си да призная, че си сменям номера заради нея и трябваше да се излъжа, че другият оператор предлага по-подходяща оферта. Видех ли я в края на улицата отдалече, завивах в първата пряка, пресичах под носовете на колите, заглеждах се във витрините. Един път, едва не се сблъскахме. Подскочихме като се видяхме.
Усмихна се виновно. Побърка ме с тази усмивка, а устните й. Неволно бяха разтворени, изненадата изписана по лицето я правеше най-привлекателната.
Прегърнахме се. После се посмяхме. Пихме коняк, втори. Разделихме се далеч пред дома й.
А на срещата която си уговорихме беше.
Изпитах желание да не се случи, да прекъсне тя. Твърде хубаво беше. Ще си го платим после, чувствах го, опитах се да й го кажа, да го намекна по-скоро. Аз нямаше да овладея положението, тя можеше да се справи. На нея разчитах, но не го направи.
Последва ме у дома. Беше като сън.
Подобна нежност не се описва, изживява се.
Няколко часа по-късно, както лежахме прегърнати, тя произнесе това, което аз щях да река, ако не беше ме изпреварила:
-А бяхме най-добрите приятелки!

_________________
Да...ма друг път [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: За разказчета,спомени.......бе проза му се вика,ма не баш:)   

Върнете се в началото Go down
 
За разказчета,спомени.......бе проза му се вика,ма не баш:)
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Форум за срещи от третия вид :: Култура и изкуство :: Поезия, проза, литература-
Идете на: