ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 Любими стихове от известни и недотам известни автори:

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
uragana
Старият Пират


Брой мнения : 1312
Регистрация : 20.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Чет Май 03, 2012 4:07 pm

Сонет № 66
Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?

СОНЕТИТЕ НА ШЕКСПИР...едни от любимите ми стихове.
Върнете се в началото Go down
Kalia
Застоял се
avatar

Пол : Female Брой мнения : 54
Точки : 2107
Рейтинг : 5
Регистрация : 10.04.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Чет Май 03, 2012 4:14 pm

Омраза. Непознато чувство.
До сега. Но вече знам -
изгаряща червена светлина,
след нея само пепел... Храм
на всички провалени пориви
и всички пропилени дни.
Омраза втурва се в живота ми,
събаря ме, мечти руши.
Със сила ме изпълва непозната,
болезнена, горчива и тежи...
Превзема ме, раздира ми душата.
Омразата в очите ми блести.
И нежно гали ме, целува,
коварно хилеща се, може би.
И с отчаяние пирува,
издига ме смразяващ вик.
Да. С нея мога да се боря,
но трябват милион искри
доверие, приятелство и вяра...
Омразата в душата ми КРЕЩИ!
===svetaemoi========
Върнете се в началото Go down
Шери
Фурия
avatar

Пол : Female Брой мнения : 1488
Точки : 3708
Рейтинг : 115
Регистрация : 14.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Чет Май 03, 2012 4:33 pm

Мой приятелю.
Слем
.....
"Има път-а си пътник безпътен.
Тъжен-носиш от песен сърце.
Мой приятелю,кой си ти всъщност?
И кое ли е твойто лице?

Сътворен си от обич и болка,
но разказват,че си щастлив,
че си честен говорят хората,
а ти често си толкоз лъжлив!

Сам потъваш пред себе си в срам
и кръвта ти в челото пулсира.
В този свят необятен не знам
човек себе си тъй да презира.

И не зная друг толкова нежен,
така грешен и много добър!
Реже чувството за малоценност
всички пътища с остър сатър.

Търсиш обич,а срещащ измама.
Даваш нежност за нежност.
Уви!Теб живота със лапа голяма
те пердаши.И всичко кърви.

Не тъжи!На ковчег и умряло
ми напомняш с лицето без глас.
Мой приятелю от огледалото.....
Нима аз съм това?Нима Аз?!"

_________________
Да...ма друг път [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Мах
Мародер-потайник
avatar

Пол : Male Брой мнения : 1683
Точки : 3913
Рейтинг : 129
Регистрация : 14.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Чет Май 03, 2012 5:45 pm

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

_________________
[You must be registered and logged in to see this link.]
Върнете се в началото Go down
Vedra
ОправЕна булка
avatar

Пол : Female Брой мнения : 4183
Точки : 6471
Рейтинг : 142
Регистрация : 29.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Пет Май 04, 2012 1:51 am


Среднощна молитва


Дамян Дамянов






Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...

Събличай се и ми свети със вечност.

* * * * * *

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Vedra
ОправЕна булка
avatar

Пол : Female Брой мнения : 4183
Точки : 6471
Рейтинг : 142
Регистрация : 29.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Сря Май 09, 2012 12:06 pm

Ето още един мой любим автор:

Евтим Евтимов

Целият ми свят е свързан с тебе
и на тебе всичко аз съм дал.
Аз от твойте нощи съм обсебен
и от твойте сънища-изгрял.

Пътя ми със стъпките ти крачи,
песните ми с тебе са на път,
болките ми с болките ти плачат
и годините ми с теб растат.

Като бряг изпращаш ме,когато
тръгвам към далечни светове.
Като праг посрещаш ме,когато
ме завеят черни ветрове.

И протягам две ръце към тебе,
цял живот към твоя праг вървял.
Аз от твойте нощи съм обсебен
и от твойте сънища-изгрял.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Vedra
ОправЕна булка
avatar

Пол : Female Брой мнения : 4183
Точки : 6471
Рейтинг : 142
Регистрация : 29.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Сря Май 09, 2012 12:12 pm

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три,
да потрепне в душата нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Евтим Евтимов

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Шери
Фурия
avatar

Пол : Female Брой мнения : 1488
Точки : 3708
Рейтинг : 115
Регистрация : 14.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Сря Май 09, 2012 5:40 pm

Тъжни, червени обувки



Денят на мойта смърт ще е чудесен.
От вчера ще го знам. Ще бъде днес.
Безспорно, ще е листопадна есен
и някъде в Paris...(но не на Pere Lashaise).
Дъждовни капки ще протракват.
Каква ли ще съм - бяла и бездомна...
Обувките ми сиротни ще ме очакват,
а мъката на няколко мъже ще е огромна:
Любимият безпаметно ще се накваси;
А милият ще мисли за въже;
Ще псува скъпият: "Живот ли е това, ебаси".
Такива ще са тъжните мъже,
отседнали във моята душа -
Pier, Jean-Paul, и ти, Rogee...
Да можех мъничко поне,
един след друг да ви теша,
да ви подгоня със онез, червените -
(с тях крачица не съм вървяла).
Как искам още малко пулс във вените...
В деня, във който хич не бих умряла.
автор-Руми Рейк

_________________
Да...ма друг път [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Red_Head_1488
Чисто новичък
avatar

Пол : Female Брой мнения : 16
Точки : 2033
Рейтинг : -1
Регистрация : 10.05.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Чет Май 10, 2012 3:31 am

ГАРВАНЪТ



Едгар Алън П





В късна нощ - преди години - сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах жаден в знания незнайни тук;
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука -
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.
„Някой гост навярно чука - казах, вслушан в тихий звук. -
Някой гост - и никой друг!“



Бе декемврий - помня още! - мрак и мраз от всички нощи;
от камина белд отблясък пред прага береше дух.
В скръб деня аз чаках всуе! Без надежда пак да чуя
с благовест на алилуя името „Ленора“ тук!
Светлото и редко име, що не шепне вече тук
на земята - никой друг!



А пурпурните коприни на завесите старинни
пълнеха нощта пустинна с ужаси при всеки звук.
Прималнял до изнемога, в зло предчувствие, в тревога,
аз се ободрявах строго: „Някой гост дошъл е тук!
Туй е някой гост нечакан, закъснял без покрив тук;
някой гост - и никой друг!“



И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,
като казах: „Извинете! Да! Дочух аз смътен звук;
но унесен дремех в скука, а тъй слаб и тих бе звука,
че когато се почука, аз не се опомних тук...“ -
И отворих, за да видя кой тъй късно чука тук?
Вън бе мрак - и никой друг!



И в бездънний мрак загледан, тръпнех вцепенен и бледен
в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.
Но отекна в миг простора като звук на Бог от хора
глух и тъжен зов „Ленора“ - от скръбта ми свят отзвук.
То бе моят зов „Ленора“ - и на него чух в отзвук
само ек - и никой друг!



Но унесен в мисли скъпи, в стаята едва пристъпих,
чух - и този път по-силно - пак таинствения звук:
„В прозореца непрестайно удря някой клон случайно
и във тази нощ потайна ужаси вселява тук.
О, на тази страшна тайна, знам, причината е тук -
вятърът - и никой друг!



През завеската пурпурна блъснах прозореца бурно
и през него в миг се втурна с горд полет и рязък звук
гарванът на мойто златно и свещено Безвъзвратно -
и във мойта стая пуста, тъкмо зад вратата тук -
върху бюста на Палада кръг изви и кацна тук
гарванът - и никой друг!



И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен
бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:
„Нямаш ти качул разрошен, но не си страхлив, а мощен
гост от край, де в мрак всенощен бродят сенки странен хор.
Как те сенките наричат в черния Плутонов хор?
Той програка: „Nevermore!“



Чух, но своя слух не вервах и учуден, поглед впервах;
не намирах - и пак дирех смисъл в този отговор.
Никой смъртен - уверявам! - не е бивал посещаван
в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;
над вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор
и да грака: „Nevermore!“



Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,
сякаш своя дух упорно вля в тоз странен отговор.
Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:
„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор -
както всичко - безвъзвратно! - пак далек от моя взор!“
Грак отвърна: „Nevermore!“



„Този отговор таинствен бе умел, но бе единствен,
сякаш го е чул от клетник, който сам и в разговор
е повтарял в скръб и горест, като припев в черна орис,
орис на беди и горест, на неволи и позор -
с укор спрямо свойта орис на неволи и позор -
и той беше: „Nevermore!“



Бях учуден, изненадан, а той все тъй горд и хладен
впил бе - строг и безпощаден - във душа ми огнен взор.
Взех кресло и седнах мрачен. И размислях озадачен
има ли, макар невзрачен, смисъл в този отговор?
Що предсказва, горд и мрачен, той във своя отговор
с туй зловещо: „Nevermore!“



И във спомени погълнат, мислех и седях безмълвно
сам пред тоя дух прокълнат от Плутоновия хор.
Ах! - в креслото осветено нявга двама ний блажено
смеехме се оживено тук след весел разговор.
Но в креслото осветено няма пак, склонила взор,
тя да седне - „Nevermore!“



В миг... по меките килими сякаш стъпки чух незрими -
сякаш стъпват серафими, пратени от божий хор,
„То в скръбта ти за Ленора Бог на ангелите с хора
миг забрава ти изпраща! - викнах аз с възрадван взор.
- Пий и забрави Ленора! Спри с надежда в Бога взор!“
Грак отвърна: „Nevermore!“



„О! - извиках, в страх обземан. - Птица или дух на Демон,
ти предзказваш! О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,
в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,
дето радостта посърна и погасна моят взор,
в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?“
Той предсказа: „Nevermore!“



От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:
„Предскажи, о, древен Гарван - там, зад синия простор,
дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная
взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,
що зоват Ленора в Рая ангелите в божий хор?“
Той отвърна: „Nevermore!“



„Не! - извиках, пламнал в огън. - Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставяй знак за спомен тук от теб, о, вероломен!
Остави ме сам, бездомен! Махвай се от моя взор!
Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!“
Той програка: „Nevermore!“



И стои на бюста бледен той, зловещо в мен загледан,
сякаш Демон всеподобен впива своя огнен взор.
Бди с тържествена осанка - и над всичко хвърля сянка.
И от тази сянка, скрила и лазури, и простор,
знам - уви! - душата няма - към лазури и простор! -
пак да литне - „Nevermore!“
Върнете се в началото Go down
само_види
Спамер №1
avatar

Пол : Female Брой мнения : 1490
Точки : 3652
Рейтинг : 55
Регистрация : 16.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   Нед Май 20, 2012 6:51 am

Приятели

Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си.
Няма шумни наздравици — само тихо приятелско пиене.
Току хукна навън — да изпратя по някой сърцето си.
И отново се връщам — от лъжата да ме измият.
Не споделям със тях споделените нощи със слабите.
По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата.
И тогава са светло добри и прошарено млади.
И ме милва гласът на тяхното нежно безумие.
Сто години се каня, и дай Боже, веднъж да им кажа —
в някой облачен ден, със копнежа по слънчева песен:
Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна,
великанска причина да твърдя, че светът е чудесен.

Камелия Кондова

_________________
Когато си нещастен, не влизай в дома на приятеля си.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Любими стихове от известни и недотам известни автори:   

Върнете се в началото Go down
 
Любими стихове от известни и недотам известни автори:
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Форум за срещи от третия вид :: Култура и изкуство :: Поезия, проза, литература-
Идете на: