Глухарчето.
Няколко интересни факта за глухарчето, което е едно необикновено цвете.
То наподобява трите основни небесни тела. (Открийте ги в отделните фази на снимката по-долу)
Глухарчето е отворено през деня и се затваря през нощта.
Всяка част от растението може да бъде използвана - за храна, лекарства или оцветяване.
Глухарчето има един от най-дългите цикли на цъфтеж.
Семената от глухарчето могат да стигнат на 8 км. от растението, носени от вятъра със своя естествен парашут.
Птици, насекоми и пеперуди се хранят със семената или нектара от глухарчето.
В същият момент глухарчето няма нужда да бъде опрашено, за да формира семена.
Глухарчето може да се използва при производство на вино, бира, сладко и сироп. От корените му може да се прави и напитка, заместител на кафето.
Глухарчето е използвано от дълбока древност и може да бъде намерено в исторически записки от Китай, Египет, Елада и Византия.
Глухарчето се използва в традиционната медицина при инфекции, кожни, чернодробни и жлъчни проблеми. Чаят от глухарче може да се ползва като диуретик.
Ако окосявате мястото на което растат, те пак ще се появяват, но с по-къса дръжка, за да ви дразнят.
Глухарчето е едно от най-разпространените растения, майстор на оцеляването. Само в Европа са известни 1200 подвида.
Името на глухарчето е с руски произход и няма нищо общо с българската дума "глух". Означава носено от вятъра само на едно дихание. Други имена, с които е познато в България са: радика, жълтурче, попадийка, фенерено цвете, млечна пръчка, масно цвете и полска салата.
И един неприятен факт: Всяка година се харчат милиони за пестициди, за да бъдат дворовете на различни домакинства заети само с един неместен вид трева (обикновено райграс).
За красиви и естествени градини и паркови площи!