За приятелството и доверието...

Докато седя и си размишлявам върху ежедневни проблеми, реших да включа и вас в размишленията.
В живота на човек много често се случва да се среща с нови хора, да общува с тях, да обменя информация. В много случаи нещата завършват с приятелство, или понякога просто обикновено познанство. Понякога някой нов твой приятел ти изглежда така, че иска да ти помогне, да се справиш с нещо или просто иска да е част от ежедневието ти, да ти дава съвети в трудни моменти. В повечето случаи това е добре - има все още добри и безкористни хора, гоотови да се отзоват винаги. Понякога, обаче, усещаш, че човекът отсреща не е съвсем искрен, че зад всичко което прави има някаква скрита идея, цел. Тогава просто го отбягваш. Това е най-лесният и безболезнен вариант. Тежкото, обаче, е когато срещнеш човек, който умее добре да прикрива целите си. Доверяваш му се, казваш му свои планове, той ти споделя някакви негови, прави дори неща, които са в твоя полза, така че дате спечели напълно, да нямаш съмнение в него.
Тежкото идва, тогава когато разбереш, че всичко това е правено с някаква цел, а ти си бил само инструмент или средство по пътя към тази цел. Тежко е, когато си приел този човек и си му се доверил... И накрая оставаш сам сред лъжата и лицемерието...

Важното е в този случай да не си изневерил на същността си, онова което са ти поднесли такива псевдо приятели си е техен проблем. Но ние трябва да знаем, че тогава когато се доверяваме, можем да бъдем и наранени, понякога несъзнателно, а понакога съвсем преднамерено, всеки си има свои мотиви. Възможно е и да е нещо, което е трябвало да изпиташ, заради самото изживяване на емоцията от разочарованието. В тази връзка има една много интересна притча, приказка или както искате го наречете [You must be registered and logged in to see this link.]

Винаги излъганото доверие е болезнено, когато си направил непростимото: да заживееш с мисълта, че друг може да бъде ТЕБ!

Другия може: - да те изслуша, да ти даде съвет, да те подкрепи, да те съжали, да ти даде идея,..../още мога да изреждам/, НО .....ДРУГ НЕ МОЖЕ да те сътвори такъв какъвто се усещаш сам !

Разчитала съм на приятели, спасявали са ме в трудни ситуации, вслушвала съм се , НО винаги съм вярвала единствено на СЕБЕ СИ!

Сега,признавам,че не ми се е случвало това.Вярвам на приятелите си,и никога тази вяра не е била разрушавана.Един,или два пъти разклащана,но не и предавана.Това което знам е,че обичам приятелите си и те ми връщат със същото!Единственото което очаквам от тях,е да свирнат когато съм нужна.Вярно е,че получавам много повече!Топлина,усмивки,щастие,пълнота и още куп прекрасности.Това което е написал Кастиел,звучи болезнено.Всъщност,това ме вкара в темата:
Ведрери каза:

Цитат :

Винаги излъганото доверие е болезнено, когато си направил непростимото: да заживееш с мисълта, че друг може да бъде ТЕБ!

Просто ми прозвуча толкова невъзможно!
Преди известно време имах ужасно виждане за приятелството.Смятах,че е недопустимо да позволя на приятел да страда,обсебвах,и вероятно съм опитвала да контролирам емоциите им.Не съм сигурна.Но днес съм сигурна,че е достатъчно да бъда ДО приятелите си.

Тъй като съм имала период в живота си , .....когато разбрах, че ЕДИНСТВЕНО аз , мога да СИ бъда полезната и НИЩО и НИКОЙ и НИКОГА не може да направи вместо МЕН , онова , което ме вдигна .......и .....Изброих някои от нещата, които може да направи другия .........но пак твърдя, АЗ съм си единственият довереник на самата себе си ! Когато се научим да бъдем поне малко егоисти , се научаваме да живеем живота си и да не го посвещаваме, ..../повтарям се от една друга тема, която съм пуснала с моите ....си изводи за животеца/ .....

Всеки гледа от своята камбанария ! Моята е тази! [You must be registered and logged in to see this image.]

Ведрери бе имах предвид това,че не виждам как някой би поискал друг да бъде той.И съм на сто съгласна с егоизма.Защото,ако не умееш да изправиш себе си,как за бога би изправил приятел?!??

Пак се върнах, да прочета на Замъчето поста ........може би аз залитнах в друга философия , но ........определено, ако идеята е за това, че сме използвани в един или друг момент от хората.........то това е толкова често, но когато го направят "приятели" е някак .......тъпо! Но скачам, напред, и не съжалявам.....понякога :"да направиш добро и да го хвърлиш зад гърба си е ......то все някога ще те настигне! " .....и много добрини съм правила и много разочарования ....но не им се вдавам , вечееееееее.....Аз съм си такава!

Шери написа:

Ведрери бе [You must be registered and logged in to see this image.] имах предвид това,че не виждам как някой би поискал друг да бъде той.И съм на сто съгласна с егоизма.Защото,ако не умееш да изправиш себе си,как за бога би изправил приятел?!??

това не се поисква, с тази мисъл се заживява ........./но , това е различна тема , от предложената ...../ сори!

Адски гадно е да разбереш, че човек, на когото си се доверил е двуличен. Все се чудиш защо така, защо ти, защо той.. сбъркал ли си нещо. Това, обаче не трябва да ти пречи да вярваш на хората. Понеже, за наш късмет, онези сбърканите са малцинство.

Намерих я.И понеже цял ден си блъскам главата,реших да задам този въпрос и на вас.
Ако днес знаете,че утре приятел ще каже дума,ще направи жест от който дотежава......как бихте постъпили?Дали предварителното изживяване на нещо смекчава болката,или е нужна промяна на обстоятелствата довели до нея?!??

Много съм емоционална, ама прекалено много .... принципно винаги превъртам ситуацията, в която приятел ми е причинил(волно или неволно) болка и на края винаги стигам до някаква важна извинителна причина за поведението на другия. Предполагам, че ако знам предварително, то ще съм открила вече вероятната според мен причина за точно това поведение, дума, жест и докато то се случи наистина, болката ще е преминала. Но само така си мисля....иначе предварително преживяна или на момента болката си е болка, Шерри

Промяна на обстоятелствата довели до нея .......аз залагам на това!

Извинителна причина,казваш Сами Нещо такова е и при мен,но с една разлика.
Аз просто знам,че точно това е било желанието на отсрещния човек.Съзнателно или не,той/тя е избрал/а да нарани.Някой ден ще се науча да не се засягам.Някой ден ще изненадам себе си с безразличие!Ммда!Така ще е
Ведрери доста размисъл вкарваш.Ами ако ....????
Цун диванета!

И аз си направих труда,да прочерта първо темата на Костълчо,мисля че го разбрах .Когато си млад,имаш приятели,много/друг е въпроса колко са истински/и трудно можеш да ги различиш,кой е истински,кой подлизурко само..Годините просто отвяват плявата,и остават само истинските,приятели..Сега,се оказа че са останали при мен,малко приятели,броят се на пръстите на двете ръце,но са истински,поне аз така си мисля....Другото е познати,неангажирани с нищо.Аз съм научил едно.....Никога не казвай това,което мисиш,,,а това за което те питат,само