Говорилнята на форума

Бачкам като говедо на две места,работата ми е стресова,живея в джунгла от бетон,стомана и стъкло,карам кола в лудницата на София,пазарувам в лудницата на хипермаркети и молове,гледам вечерният филм с безбройни прекъсвания за промиващи мозъка реклами...
Ако не е планината,сигурно ще изперкам.

Преди много,много години живех щастливо до гората...незабравими спомени от старите ленти,обаче всичко остана...сега ще живея в морето,отново,работа релакс..и много много,морски залези....като малкия принц,отново ставам...

kumaon написа:

Бачкам като говедо на две места,работата ми е стресова,живея в джунгла от бетон,стомана и стъкло,карам кола в лудницата на София,пазарувам в лудницата на хипермаркети и молове,гледам вечерният филм с безбройни прекъсвания за промиващи мозъка реклами...
Ако не е планината,сигурно ще изперкам.

Дам, разбирам те, но на мене релакса ми е да ходя до някъде и там да седна или да се излегна и да си изчета някоя книжка, докато се припичам на слънчице или се крия на сянка. Толкоз не мърдам, че имам травми от това. Когато бях малка баба ми ме сложи под една джанка върху одеало и ми каза да стоя там и да не мърдам, докато събере сеното от ливадата. Аз послушничко си закопчавах и откопчавах обувките няколко часа, обаче през това време слънцето се преместило, припекло ме и понеже никой не ме е отмъкнал на сянка, така бях изгоряла, че вдигах температури и имах рани по врата и ръчичките.

Ами да си призная-винаги в раницата нося книгата,която чета в момента. Върховният релакс е да си намеря място за излягане или поне удобно сядане на върха,който току-що съм изкатерил,да си запаля цигара и да си дочета главата.Чак после се оглеждам наоколо,защото адреналина ми след изкачването бушува,а това нарушава хармонията ми с планината.Адреналина много ми помага за изкачването,но горе ужасно ми пречи.Кара ме да забравя смирението и разтварянето в планината и ме подтиква да се чувствам завоевател.Не приемам такова поведение за нормално,върховете не се покоряват.Просто ни пускат да лазим по тях когато са на кеф.
Също като жените.

Човекът е сътворен, за да бъде завоевател. Затова катери върхове- гледката му предоставя нови предизвикателства. Боговете са родени, за да служат на човека, а не обратното. Инак смирението е много полезно. Дърпаш шалтера за малко, за да не се получи претоварване по системата. Но ако е прекалено може да те накара да останеш там, където си, да ти отнеме предизвикателствата, да ти затвори новите пътища, да те направи отшелник...

Че аз съм си почти отшелник. Смирение изпитвам само към скалите,които могат да ме изтръскат когато решат от гърба си като досадна муха,майната им на всякакви богове.А върховете катеря защото ме привличат неудържимо,защото бих желал да съм там,бих искал да ги докосна с длан.Предизвикателството е само към самия мен от самия мен,планината няма нищо общо.Тя не се интересува там ли съм,жив ли съм...Защото тя е вечна,а аз-смъртен.Всеки път опитвам да надскоча страха,умората и болката за да получа желаната награда-да видя света отвисоко.И всеки път е като за последно.

Разбира се. Предизвикателствата виреят най-често само в главата на човека. Много хубаво си го казал- "искам, заради което свое желание надскачам страха, границите, лимитите". Планината има общо дотолкова, доколкото в дадения момент желаеш нея. А боговете също живеят в теб и няма как да ги отхвърлиш. Трябва само да ги подчиниш, а не да им служиш.

Тест: С какво спиш през лятото?

[You must be registered and logged in to see this image.]

С к'вото съм забил бе Макс. Сутрин стискам палци да не е било травестит.

kumaon написа:

С к'вото съм забил бе Макс. Сутрин стискам палци да не е било травестит.

Ахахахаха стига бе. В днешно време се проверява още по светло - задължително със сваляне на гащите. Иначе верно нема никва гаранция и се получават и драматични обрати

Абе,к'во да ти кажа...
Африкански вожд минава проверка на летище в Щатите.
Служителя задава контролни въпроси:
-Sex?(в смисъл "пол")
-Everyday.
-No, I mean male or female?
-Doesn't Matter...

Белото квадратче е най,убаво,бре...то другото докато ги свала....и отиде коня у ряката......

Здравейте , щураци мои, ненагледни ! Изчетох говорилнята и ...се смях на Смайка и нейният разказ, диалога който са направили относно релакса в планината с Мики, а Максът ме утрепа с надписа и коментарите ви после!
Моето лято, е един малък ад откъм емоционална точка, няма да ви занимавам с тези жалки дребни хорица, които ми сгорчиха лятото , а това го правят и 22 години откак съм влязла в това семейство! Важното е , че все още имам сила да пробия стената с глава , /откъде я намирам, хора не зная/! Иначе казано , бях на почивка в родното ми селце до Велинград, изкарах паметни 12 дена в присъствието на сестричките ми и техните деца, всеки ден беше малка глътка от живота, който АЗ искам ! Ще ви пусна снимки от Цепина, и местата на които бяхме ! Родопа планина , ех, там ми е минало детството и още си ме тегли ....., не можах да свикна с Тракия ...., мда! С нетърпение чаках да седна на компа и да отворя страниците с форума, ....да ви кажа , че съм жива и че се радвам , че ви има .....дори и да не ви познавам лично, все пак ......сте доброто начало в моят ден!

Vedra написа:

Здравейте , щураци мои, ненагледни ! Изчетох говорилнята и ...се смях на Смайка и нейният разказ, диалога който са направили относно релакса в планината с Мики, а Максът ме утрепа с надписа и коментарите ви после!
Моето лято, е един малък ад откъм емоционална точка, няма да ви занимавам с тези жалки дребни хорица, които ми сгорчиха лятото , а това го правят и 22 години откак съм влязла в това семейство! Важното е , че все още имам сила да пробия стената с глава , /откъде я намирам, хора не зная/! Иначе казано , бях на почивка в родното ми селце до Велинград, изкарах паметни 12 дена в присъствието на сестричките ми и техните деца, всеки ден беше малка глътка от живота, който АЗ искам ! Ще ви пусна снимки от Цепина, и местата на които бяхме ! Родопа планина , ех, там ми е минало детството и още си ме тегли ....., не можах да свикна с Тракия ...., мда! С нетърпение чаках да седна на компа и да отворя страниците с форума, ....да ви кажа , че съм жива и че се радвам , че ви има .....дори и да не ви познавам лично, все пак ......сте доброто начало в моят ден!

Сладурана!

Добре дошла отново.
Че докато беше отпуска, тука настана скука.

Аре вече да си идваш,че нося още снимки на цъфтя.
И на камъняци имам,от Рилските първенци,ма кат'гледам не ще да сте им баш фенове...

Веднага се нареждам за снимките,Мики, и цъфтенцата, само да ми ги пускаш във формат който да мога да виждам, че ......с моята щайга, ще видя пак зор , ба си ! И камъняците пусни, що си ги къташ само за теб, гуистникь! [You must be registered and logged in to see this image.]

-------

[You must be registered and logged in to see this link.]